„Измамна“ макроикономическа стабилност показва анализ от Института за икономически изследвания при БАН
12 май 2019 г.
В предаването „Неделя 150“ в интервю на журналиста Явор Стаматов с доц. Григор Сарийски от БАН се очертават някои изводи на икономистите и общите тенденции при съпоставките на България с останалите страни от ЕС.
През седмицата беше публикуван годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН, в който се анализира състоянието на икономиката на България през 2018 г. и са очертани перспективите за развитието ѝ в средносрочен план.[1]
Фокусът за доклада от 2019 година е свързан със структурните дисбаланси и рисковете за икономиката.
Идентифицирането на макроикономически дисбаланси може да показва „измамна“ макроикономическа стабилност или нестабилност, която да не е свързана с конкретното икономическо състояние на нехомогенните като икономики държави-членки.[2]
Според учения от БАН не е подходящо да се сравняват показатели за развитието на икономиката на България с тези на добре развитите икономики на държави като Германия и други страни от Западна Европа. По този начин инструментът за изчисление, който се ползва, не показва действителните резултати. Препоръката на доцент Сарийски е да се съотнасят показателите, с тези на новоприетите членки измежду държавите от Централна и Източна Европа.[3]
В сполучливи и образни сравнения ученият напомня за политиката на Франция през средата на миналия век, довела до привличане на евтина работна ръка от бившите нейни колонии. Ситуацията у нас получи сходно разрешение с гласуването от Народното събрание на закон, улесняващ внасянето на работници от чужбина. Все още тази законодателна промяна не се прилага масово.
Друг факт е, че от търсените длъжности на пазара на труда, най-голям е дялът за обслужващ персонал, а не за висококвалифицирани специалисти, каквито нямаме, поради изтичането им извън България. Но и този процес е закономерен, когато икономиката ни не разработва производства на завършени продукти, изискващи такива кадри. Заедно с демографската криза, и тази миграция на младите високообразовани хора прави негативни очакванията за ръст на икономиката ни, който по-скоро се оказва застой.