Швейцария: референдум за или против строежа на минарета (29 ноември )

Според предварителни проучвания 59%.от швейцарците са против строежа на нови минарета. Болшинството от 26 кантона също застават зад инициативата на Демократичен Съюз Център, който изразява настроенията на евангелистите в Швейцария и защитава християнските настроения в страната. Партията на Федералният демократичен съюз обединява десни популистки сили и евангелистки организации, близки до християнските кръгове на ционисти. Някой членове на Демократичния съюз център се обявяват още в самото начало срещу инициативата за забрана за строеж на нови минарета в Швейцария, тъй като се опасяват от икономически последствия и реакции в арабските държави.

Проблемът с минаретата има по-широко измерение и касае изобщо цяла Европа. Във Франция от десетилетия съществува дебат за или против забраната за носене на бурка (фередже) на обществени места. "Логиката на дебатите е по-скоро символична и не засяга действителните, реални проблеми на общество", казва в интервю пред в. Le Monde Патрик Хени, научен работник изследовател към Института Религиоскоп във Фрайбур. Той обяснява, че дебатът относно минаретата се разисква предимно от политическите сили. Изключение прави швейцарският университетски преподавател Тарик Рамадан. "Ислямът като теология е универсален и печели нови последователи. Впрочем това се отнася и за християнството. Двете религии си разменят последователи. Но когато разглеждаме реалните условия трябва да си служим с научния апарат и методите на социологията", казва той. И допълва: "Причина за експанзията на една религия са политически, военни, привличането на нови правоверни чрез успешно убеждаване в религиозните принципи и събуждането на вярата, както и демографският фактор.

Мюсюлманско братство в Европа няма само една, а няколко цели. От една страна, те желаят да се утвърждават още в общността, а от друга, търсят силата на вдъхновените проповеди. Но вълненията в парижките предградия през 2005 и безуспешните опити ислямски проповедници да призоват към прекратяване на яростните действия показаха, че те нямат реално влияние върху вярващите.

Според Патрик Хени, в това отношение днес е действително ефикасно само ислямското сунитско движение салафизъм. Привържениците му са силно вярващи, но техен идеал е завръщането в свещените земи на исляма. Тази представа за бъдещето завръщане извежда членовете на салафизма далеч отвъд политическите проблеми. Техният идеал е хижра – завръщането в земите на исляма, и за това те са аполитични. Разклонението на джихадистите има за цели само само да разрушенията и също няма политически програми.

Дясната популистка партия, която е инициатор на забраната да се строят нови минарета твърди, че мюсюлманските минарета са "видимият символ на политико-религиозното отстъпление на властта и поставя под въпрос основните човешки права." В своето обръщение лидерите на партията твърдят, че няма пряка връзка между вяра и минарета, и че минаретата са символ на "мюсюлманския империализъм" и на мюсюлманско настъпление. Според мнения на граждани, кампанията преминала под надслов: "Свобода на култа, да – минарета – не!", е била толерантно проведена.

Ислямските организации се мобилизират в началото на месец ноември срещу тази инициатива и подчертават, че това е дискриминация. Фархад Афшар президент на Координационния на ислямските организации казва, че мюсюлманите в Швейцария се идентифицират с хелветската общност в страната. За тях Швейцария е родина, и в Конституцията виждат защита и гаранция за свободата си и за гражданските си права. Никоя политическа партия няма правото да предписва кое е необходимо и кое не за която и да е религиозна практика, казва организацията.

Като пропаганда на идеята за забраната, дясната популистка партия използва плакат, на които съвсем забрадена жена е застанала пред швейцарското знаме, покрито цялото с джамии, със стилизирани минарета, които напомнят ядрени ракети.

Федералната комисия срещу расизма - CFR, консултативен обществен орган, обвинява десните сили, че използват лозунги и афиши, които разпалват вражда. Те обвиняват организаторите също, че изп олзваните изображения накърняват името на Швейцария пред международната общност. Комитетът за човешки права към ООН също изразява разтревоженост от ужасяващите изображения изрисувани по плакатите.

Министърът на правосъдието Евелин Видмер-Шлумф подчертава, че забраната да се строят нови минарета нарушава свободата на вероизповеданието и е дискриминационен акт. Утвърждаването на инициативата в закона на страната ще накърни човешките права и ще бъде заплаха за положителният образ на Швейцария по света.

Президентът на Хелветската Конфедерация Ханс-Рудолф Мерц призовава инициативата срещу джамиите да бъде отхвърлена. Той припомни, че Швейцария винаги е била толерантна към религията и прикани да бъдат приети символите и на другите религии, освен християнството. Ханс-Рудолф Мерц подчерта, че Швейцария няма да бъда огласяваха от призива за молитви на мюезините.

Католическите и протестантски църкви, както и представители на еврейската и мюсюлманската общности единодушно осъждат предложението за забрана. "Страхът е лош съветник" предупреждават католически епископи.

Семейство вярващи и практикуващи мюсюлмани сенегалци, които отдавна живеят в Швейцария, споделят, че религията носи послания за мир а не за напрежения. За тях Великден е празник за всички, не само за християните. Мюсюлмани и християни се канят едни други на съответните празници на жертвоприношението, а Коледа е също повод за празнуване. Те недоумяват за голямото обществено внимание, което се отделя на въпроса за строенето на джамии, "които са просто архитектурни сгради".

В Швейцария жителите са 7,7 милиона. През 70-те години ислямското население е наброявало 16 300 души. През 2010 мюсюлманите ще са 400 000 души. Исляма в Швейцария е многолик. Но мюсюлманите съставят едва 4,3% от населението. Вярващите са предимно християни: 42% са католици и - 33% реформирани протестанти. Мюсюлманското малцинство е съставено предимно от дошли от Балканите - 57% и от Турция - 20%. Родени в арабските страни има много малко. Имамите идват от Северна Африка или от Близкия Изток.

В Швейцария има около 150 обредни мюсюлмански молитвени дома. Само 4 от тях имат минарета с високоговорители. Те са в градовете Женева, Цюрих, Винтертур – кантон Цюрих и Ванген-Ольтен - кантон Золотурн.

Стефан Латион, преподавател в университета в Фрибург и президент на Група за изследвания на исляма в Швейцария обяснява: "Тази общност не се нуждае от общественото утвърждаване на религията си. За общността ислямът спада към сферата на личния живот". Той добавя също: "Жените от тези общности рядко носят забрадки. Тези, които си слагат, идват от села, където това е прието. Но те не свързват забрадката с желанието да подчертаят религиозната си принадлежност."

А Ти какво мислиш по въпроса? Сподели твоето мнение на страницата водеща към този линк!