Хакерството и опитът на Естония (обзор)
18 септември 2019 г.
В обширна статия, публикувана на сайта на Радио „Свободна Европа“ във вторник, Йовка Димитрова прави обзор на разликите в подхода към хакерството в България и в Естония.
Развитието на проблема се проследява от втората половина на 2017 година, когато Естонската държава е за първи път председателстваща Съвета на ЕС, а България се готвеше за своето предстоящо председателстване.
Експериментирането на аналогични действия на тези, с които Естония постига равнище на най-висока киберсигурност, не дава очакваните резултати в България.
Осъзнаването на факта, че съществуват само два вида компании: „такива, които са били хакнати и такива, които не знаят, че са хакнати“. Използваният цитат е на бивш генерален директор на „Сиско системс“ – Джон Чембърс.
Като напомня за безпрецедентното компрометиране на системита на НАП от това лято[1], в статията се прави извод, че българите от най-безгрижни спрямо киберсигурността граждани на Европейския съюз, вече са се превърнали в жертви на кражбата на личните им данни.
Съпоставят се данни на „Евробарометър“ за 2018 година, когато само една трета от българите осъзнават рисковете от ползването на интернет, докато за скандинавските държави същото изседване сочи 60%. В 33% от случаите, когато българските потребители реагират адекватно на опасността, е при получаване на писма по електронната поща от непознат подател.
Връщайки се към информационната война, създала невероятно силен отпечатък върху естонската държава, когато нейните съобщения, комуникации, банкомати, електронно банкиране и медиите стават обекти на невиждана кибер атака през 2007. Поводът е политически и много конкретен – правителството е взело решение да измести паметник от времето на СССР от центъра в покрайнините на столицата Талин. Така кризата създава необходимата близост между властта и гражданите, благодарение на която е постигнато успешно дигитализиране на управлението и административните услуги.
В основата на държавната политика са реформи в образованието. Това се случва още в края на миналия век, когато всички училища в Естония се модернизират, а учителите по програмиране се обучават едновременно с цифровизацията на училищата. Въвежда се програма, предложена от тогавашния президент на Естония. Според разбирането, че поради по-силните логически връзки в програмирането, то се изучава по-лесно от чужд език. Така в естонските училища програмиране са изучава още сред седемгодишните ученици. В кариерното си развитие учениците се насочват към стартиращи ИТ компании и са с много добри дигитални умения веднага след завършване на училище.
Разглежданата статия не прави паралел, но тъкмо през последните няколко години нормативните разпоредби, съпътстващи Закона за предучилищното и училищното образование в Република България предвиждат да се наложи задължително ползването на електронни дневници в детските градини и средните училища.[2]И през настоящата 2019/2020 учебна година това все още не е задължително.[3]
В статията на „Свободна Европа“ се сравнява средната заплата в Естония и двойно, дори тройно по-високата такава за ИТ-специалистите там. Изборът на цифровизацията за основен приоритет на естонското правителство включва дори осъществяване на програми за привличане на програмисти от цял свят на работа в естонски компютърни фирми. Финансират се разноските по транспорт за пристигане на чуждестранния специалист на интервю в Естония и другите разходи за подаване на документи на кандидатстващите за работа.
Държавата се бори за таланти. Търсенето на решения отхвърля идеи, които в България се ползват: развитие на туризма, увеличаване на прираста на населението, привличане на чуждестранни специалисти.
Идва ред на иновативното решение за развитие на електронно управление, което да спечели доверието на гражданите.
Естония предприема нови стъпки в новаторските си подходи – към електронното управление за Европа. Програмата, която развива в Европейския съюз, се очаква да достигне 10 милиона потребители. Чрез нея се предоставят услуги за електронно водене на бизнеса. В тази връзка естонците гледат дори и на Брекзит като на едно добро събитие за развитие на начинанието си.