Литературно кафене посветено на творчеството на Марсел Пруст 21 Януари
На 21 януари във Френският Културен Институт, София, бе проведена третата среща на литературно кафене в рамките на програма "София гледа към Сена".
Студент и Студентка от актьорското студио към С.У. четоха откъси от третата част на романа на Марсел Пруст "Пленницата".
Преводачката Мария Георгиева разказа за трудностите при превода свързани със сложния стил и синтаксис характерни за Пруст, както и трудностите при превода, поради финансовите трудности за опознаване на реалностите описани в романа на Пруст като частни имения и с непознаването на реалии поради исторически или географски бариери.
Тя изрази своята изключителна благодарност за помощите, оказани й от страна на Френското Посолство и Френският Културен Институт. Тя изказа своята признателност и на издателството
Във връзка с новия превод на Пруст присъстващ в залата каза, че е сравнявал предишния превод на По следите на изгубената време направен от Лидия Сталева, и че е забелязал значителни грешки в него. Същият участник изрази радост, че Творчеството на Марсел Пруст е попаднал в добри ръце и припомни, че Мария Георгиева е и преводач на Мишел Турние, един също много труден за превод автор. Той нарече Мария Георгиева Alter Ego на Марсел Пруст.
М. Георгиева спомена тъжният факт, че само българският читател в Европа, приблизително век по-късно, все още няма възможност да прочете в цялост с творчеството на Пруст и неговото проезведение "В търсене на изгубеното време”. Пруст бил преведен дори на Албански, каза преводачката.
От участник в събитието бе поставен въпрос на Мария Георгиева дали познава трудностите на превода на Реймон Кьоно и неговото произведение издадено на български език "Упражнения по стил". Оказа, че май Мария Георгиева е пропуснала този празник на културата за българския читател и преводаческия героизъм и талант на този преводач й е убягнал.
Литературовед от Нов Български Университет спомена проблемите за потока на съзнанието в литературата, връзката между Марсел Пруст и Фройд и спорът, дали Пруст е чел или не Фройд, и дали отхвърля или не фройдизма. По тази тема има дълъг списък библиография и е изписано цяло море страници от много литературоведи указа литературоведа.
Той направи и връзка между сложното философско понятие за Време разглеждано в трудовете на Анри Бергсон и времето излазено с художествени средства в литературното творчество на Пруст. Присъстващ в залата спомена, че философът Бергсон, отхвърля творчеството на Марсел Пруст. Беше му отговорено от участник в залата, че това е възможно, но Бергсон е съществен автор в съкровищницата на философската мисъл от по ново време.
Участник в залата каза, че Пруст би следвало да бъде разглеждан днес и в контекста на личните опитности свързани с различните видове наркотици и психеделичните преживяване. Като пример той посочи че в продължение на половин страница Пруст описва как капка пот се стича по лицето на отруден селянин, който в момента в който Пруст минава оре на една от нивите на аристократ. И допълни, че такова забавяне на времето е характерно като субективно преживяване при взимане на различни видове дрога.
Творчеството на Пруст би могло също ака да има нов прочит през фокуса на философията и опитностите на Зен Будизма. Марсел Пруст описва различни форми на рецепция на действителността и настоящето – основна категория в Зен Будизма. Виждала съм заглавие на литературоведско изследване по темата публикувано на френски език.