Лисабонският договор влезе в сила (1 декември 2009 г.)
След като Ирландия и Чехия, двете европейски страни които последни ратифицираха договора през 2009 [1], Лисабонският договор стана факт, а залегналите в него принципи ще са реално действащ политически и икономически фактори във всички страни членки на Европейската общност.
Лисабонският договор е всъщност измененен и актуализиран вариант на съществуващите в миналото регулиращи политически и икономически принципи прилагани в рамките на Европейската общност. За негова основа са послужили Договорът от Маанстрихт подписан на февруари 1992, Договорът от Амстердам подписан на 2 октомври 1997 и Договорът от Ница подписан през 2001.
Една от важните цели включени в договора е борбата срещу глобалното затопляне и климатични промени, като един от лостовете в тази борба е въвеждането на обща енергийна политика на страните от европейската общност [2].
С помощта Лисабонският договор влязъл в сила на 1 декември 2009 Обединена Европа разполага с необходимата юридическа рамка и необходимите юридически механизми за да посрещне предизвикателствата на бъдещето.
Договорът е и своебразна форма за ратифициране на Европейската Конституция и за промяна на Европа по пътя към:
- Една по-Демократична и по-прозрачна Европа,
- Европа на правата, ценностите, свободата, солидарността и сигурността,
- Европа с работещи механизми и институции или една по-ефикасна Европа.
Лисабонският договор гласуван и приет на 13 декември 2007 има освен многобройни привърженици и не малко остри критици. Според някои леви движения този договор има федеративен характер и е прекалено либерален. Съществуват мнения, че той е антидемократичен, ултралиберален, и дори милитаристичен. Този договор, казват негови критици дава възможност на властта и капитала за:
- по-голяма либерализация на капиталите,
- подчиняване на всички обществени услуги и обществени учреждения на принципите на конкурентността,
- конвергенция, която има за цел намаляване на разходите в социалните и обществени сфери на обществото.
Критикувани са много от принципите застъпени в Лисабонския договора, поради влизане в противоречие с принципите за функциониране на едни социални общества на равнопоставеност и справедливост, както и със социалналната политика, която защитава интересите на трудещите се.