Кутев: Войнстващ популизъм изважда важните теми от всекидневието
Заради липсата на плурализъм в медиите, липсата на увереност в хората, че им се поднася адекватна информация, доверието, както и доверието в партиите, е изгубено.
Налага се всеки един от нас да комуникира директно с гражданите през мрежата, необходимостта да ползваме Интернет се поражда от недоверието на хората в традиционните медии. Това заяви Прошко Прошков, член на движение "България на гражданите", по време на дискусията "Дигиталният дневен ред и новите медии: ролята на партиите и гражданското общество", предаде репортер на БГНЕС. Интернет е най-популярната медия в България след телевизията, българите са средно 16 часа средно в Интернет на седмица, съобщи Аделина Радева, модератор на дискусията. 50 % от анкетираните заявяват, че научават новините от Интернет, докато средният процент за Европа е 40%, продължи тя. Всеки ден коментари в блогове и комуникационни канали правят около 20% от потребителите, добави модераторът. Няма нищо странно че вестниците са минали на заден план, защото отразяват вчерашните новини, заяви депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров. Според Димитров когато една информация излезе в Интернет, няма време да се потвърди дали е реална, или слух. По неговите думи това налага българите да бъдат по-отговорни като потребители. "Като общество не сме готови за този начин на комуникация", заяви депутатът от ГЕРБ. Бързината на информацията дава съществен принос, но основната разлика между сега и преди 20-30 г. е това, че ние не събираме информация, заяви представителят на БСП Антон Кутев. Според него в момента хората участват в процес, в който в големия поток на информация се опитват да подберат това, което е ценно и важно. За мен това променя политическата среда, към лошо, заяви социалистът. По думите на Кутев съществува "войнстващ популизъм", който изважда всички важни теми от всекидневието. Ние ставаме неспособни да разделим важната от неважната информация, а подбираме тази, която е най-силно представена, разясни тезата си представителят на БСП. Според Кутев освен че интернет медиите и фейсбук правят много голяма връзка с хората, те представляват непредвидимо оръжие, за чието въздействие не се знае достатъчно.
Трудно може да се промени това за какво се използва Интернет, трябва да се ориентираме в тези дадености и да се възползваме от тях, заяви Антони Тренчев, отговарящ за дигиталната стратегия на движение "България на гражданите". Интернет и социалните мрежи са уникален шанс една организация да изгради собствен суверенен канал, чрез който да има достъп до хората, заяви той. Според Тренчев всеки човек по някакъв начин е медия и така се вдига нивото на достоверност на информацията. Безспорен плюс е липсата на цензура, интерактивната обратна връзка, добави представителят на "България на гражданите".
Според Тренчев всичко това е предпоставка към развитието на гражданското общество. Хората не са пасивни, социалните мрежи и интернет им дават възможност да артикулират това, което е в сърцата и умовете им, разясни тезата си той. Това, което ние виждаме в момента е , че сдружаването човек-медия компенсира дефицита на представителност, който партиите предлагат на хората, допълни колегата му Прошко Прошков.
Всички представители на политически партии се обединиха около тезата, че трябва да има подобрения в регулацията в интернет пространството. Имаме нужда от регламентации не само касаещи интернет пространството, има куп медии, не само в интернет, чиято собственост не е ясна, заяви Антон Кутев. По неговите думи съществува неясно финансиране между медии и политически партии, което поражда нуждата от много сериозни промени в медийните закони, които обаче да не пречат на индивидуалното участие.
Част от интернет медиите, не големите, които работят като класически медии, но има много сайтове, които работят без регулация, каза още представителят на БСП. Кутев бе категоричен, че не трябва да има финансов поток между партиите и медиите по време на предизборните кампании. Когато имаме феномена човек-медия, трябва неговата отговорност да се разглежда като на всяка медия, заяви Доброслав Димитров. Трябва да знаеш човека който говори в един форум дали е гражданин с позиция, или е платен, поясни тезата си депутатът от ГЕРБ.
Димитров подчерта, че политическите партии трябва да се държат отговорно в интернет пространството, а не да се възползват от създаването на първосигнални реакции в онлайн потребителите. Илюзорно е това, че хората мислят, че в интернет са защитени, каза още Димитров.Според него разчитането на анонимността е лоша практика и това компрометира свободата в интернет.
Ако някои, особено държавата, иска да проверява всички интернет потребители, това е много притеснително, заяви Прошко Прошков. Според него и интернет операторите трябва да поемат отговорността да въведат правила, за да не излагат потребителя си на риск, включително и от политическа репресия. По думите на Прошков често автентичното мнение изисква да си анонимен, защото и страхът е голям.
По друг от дискутираните въпроси – използването на поставени лица в интернет пространството, които да агитират за една или друга политическа партия, Прошков заяви, че платеното участие не води до ефективност, когато не е идейно мотивирано. Според Доброслав Димитров има съществена разлика между агитатор на улицата и такъв в онлайн пространството, тъй като вторият тип трябва да се разглежда като специфичен вид медия. Трябва да знаеш мотивацията на един човек, за да знаеш колко обективен е, заяви представителят на ГЕРБ. Антон Кутев описа използването на поставени интернет потребители като част от политическата надпревара, но уточни, че мотивацията трябва да идва от идеологията, а не финансови средства.
По думите на Христо Панчугов от национален съюз "Единство" много лесно е хората да се организират чрез интернет, но рядко това се трансформира в истинска гражданска полиция. За много хора натискането на бутона "харесвам" или "не харесвам" изчерпва политическото им участие, заяви той. Но да се отрече правото на всеки да изрази свое собствено мнение с твърдението, че е платен, на мен ми се струва несъстоятелно, каза още Панчугов. Според него основните усилия относно регулацията на дигиталните медии трябва да бъдат насочени към запазването на плурализма в средата и предотвратяването на появата на монополи. /БГНЕС /