Уикиновини

Конференция България свободна от ГМО

16 март 2010 г. 14.00 ч. БТА

Гражданите излизат на общонационален протест в сряда, защото и новите текстове не предотвратяват отглеждането на ГМО в България, тъй като дават възможност да се отглеждат хибридите, разрешени в ЕС.

Конференцията и кампанията "България свободна от ГМО", бе водена от координаторите на Коалиция „За да остане природа в България”, внесли подписка срещу ГМО в Народнотото Събрание преди седмици. Подписката е подписана от граждани и различни организации На 14 март неделя, 100-на активисти на организацията проведоха протестни действия в София за пълната забрана на ГМО в България. Те ще продължат своите протестни действия и в сряда – 17 март, когато ще бъде обсъдено и прието официалното решение на Народното Събрание относно ГМО.

На конференцията бяха изтъкнати причините за кампанията "България свободна от ГМО" и пълната забрана на засаждане и изследване на ГМО в България. Бяха посочени реални цифри на държавите в различни континенти развиващи ГМО и бяха посочени процентите с които държавите в Европа с изключение на Португалия са намалили отглеждането на ГМО.

Свилен Георгиев?Овчаров, един от водещите конференцията, каза в началото: "Не бива да се отваря кутията на Пандора, защото последствията са неизвестни" и цитира думите на Петър Дънов: "България е зеления дроб на Земята" и добави: "такава и трябва да я запазим, чиста за поколенията!"

Като друг довод срещу ГМО бе изтъкнато, че България е подписала договор, според който тя ще трябва да плаща санкция от 500 хиляди лева на ден. Присъстващ на конференцията припомни, че няма единно мнение в Европа по въпроса, че нито една държава не е заплатила дължими такива санкции и че е право на всяка една държава в Европа да вземе свое решение по въпроса.

Бе споменато, че е било искано затягане на контрола от институции извън страната и е възможно такова неизгодно за България решение да е било подписано. Това положение преди така наречените промени се наричаше индустриален и научен шпионаж. Капитализмът не се е променил и негов основен принцип все още е конкурентност и конкуретноспособност и това положение е унизително за България, освен ако не се осъществява на принципите на равноправен обмен между различни лаборатории и учените, изследователи. (б.р.).

Не стана ясно доколко водещите конференция правят разлика между химични продукти и торове и генно-модифицирани организми. По скоро тези две понятия се смесват, както се смесва и не става ясна разликата между вредните влияния на тези двата вида човешко вмешателство при отглеждане на култури върху човека, флората и фауната и околната среда. От тук следва, че за водещите конференция активисти основното понятие биологично чисто земеделие погрешно. Ето едно определение за Био земеделие или биологически чисто земеделие: това е земеделие, което не използва химически продукти: пестициди, инсектициди, торове, фито продукти срещу болестите по-животните и др. химико-синтетични продукти [1].

Настоятелното искане за пълна забрана на ГМО на територията на България от привържениците на движението е също така съвсем нерзбираемо. Тъй като ГМО и традиционни култури могат ли да се отглеждат дори в близко съседство. Отглеждането в съседство на традиционни култури и разрешените ГМО, одобрени като безопасни за човешкото здраве и околната среда. спада към икономическата проблематика и комерсиализирането на продукта на пазара http://www.ogm.gouv.fr/questions/reponses/14.htm

Участник от залата каза, че "европейското право и европейски решения се цитират манипулативно. Крайно време е да престане да се използва в България мантрата: това от нас го иска Европа".

Дебатът срещу или за развитието на ГМО съществува от началото на 90-те години на миналия век. Съществуват много доводи за и много доводи против.

Мнозина сред активистите на анти-глобализма, организации за защита на околната среда, като например Greenpeаce и организации на селскостопански производители са против засаждането на и развитието на ГМО. Като основни причини са изтъквани опасностите за човека и животинските и растителни видове, печалбите на монополисти и обезценяването на труда на селско стопанските производители.

Достигнати са значителни световни постижения в областта на генно-модифицирани организми. Изследователи и учени се застъпват за развитието на ГМО, разработват различни видове ГМО, като си поставят различни цели. Разработват се ГМО устойчиви на климатични неподходящи условия, на болести по растенията и на различни вредители. Разбаротени са ОГМ на евкалипт, ориз, бамбук. От бамбуковия ОГМ се произвежда текстил с високо качество, който пази както от прекалено горещите така и от прекалено студените температури. Япония произвежда ГМО на синя роза, която е комерсиализирана, както и ГМ на българското кисело мляко. Учени от БАН са разработили Български охлюви на почит в Япония‎, нов вид охлюви съдържащи бацилус булгарикус. високо ценени в много европейски страни и в Япония, поради техните хранителни и вкусови качества...

Застъпниците на ГМО изтъкват, че развитието на ГМО намалява прибягването до химични препарати, пестициди и торове в селското стопанство – което обратно на твърдението на анти-ГМО настроенията води до по-чиста околна среда.

Други учени посочват необходимостта от интердисциплинарен подход, а не механично приложение на каквото и да е, без което е възможно да представляват заплаха, която не трябва да се подценява.

Учени, технолози, и философи защитници на ГМО предупреждават, че държавите които се откажат да развиват и разработват ГМО изостават по отношение на технологиите и науката в сравнение с други страни.

Според френски учени медиите имат прекалено догматичен подход към проблема, случва се да стигнат до фанатизъм дори, до някакъв вид религиозност, с които манипулират общественото мнение и тиражират лъжи. Тези неправилни мнения и становища възпрепятстват да се състои действителният научен дебат за или против ОГМ.

От ISAA Международев Център за приложение на Агро-Биотехнологични Приложения предвиждат, че в близките десетелития ще ГМО настъпят съществени положителни качествени изменения в свойствата на ГМО, както и значително ще се увеличат количествено площите по света засети с с ГМО. Оргонизацията предвижда до 2015 г. броят на земеделците, които използват биотехнологии в света да достигне 20 милиона в 40 върху 200 милиона хектара.

8-те водещи страни, които отглеждат ГМО са САЩ, Бразилия, Аржентина, Индия, Канада, Китай, Парагвай, Южна Африка. Другите страни, които развиват ГМО са Уругвай, Боливия, Филипините, Буркина Фасо, Испания, Мексико, Чили, Колумбия, Ондурас, Чехия, Португалия, Румъния, Полша, Коста Рика, Египет, Словакия. Световните площи засети с ГМО са се увеличи с 7% през 2009 г.

Площите засети с ГМО по света са се увеличили през 2009 г. с 7% най-вече в южните страни като Бразилия, Индия и Китай [2]. През 2009 в 6 европейски държави площите засети с ГМО възлизат на 94 750, цифра, която е понижена с 107 719 хектара в сравнение с 2008, предимно поради Германия, която днес разработва в Бавария генно-устойчиви на глобалното затопляне борови дървета. Друга цел на баварските учени е да увеличат генното разнообразие на бора.

5,6 милиона земеделци в Индия култивират 8,4 милиона хектара през 2009, което съставя 87% от цялото производство на страната и е спечелила 1,8 милиарда долара от -ГМ-културата, а е намалила на половина използването на пестицидите за този памук.

Китай е световно водеща страна в производството на ориз и царевица. Китайския ориз храни половината човечеството. Китай е втората страна производителка на царевица, една от най-важните култури за изхранване на селскостопанските животни.

Страната търпи големи загуби от гризачи по ориза, а био-технологическият ориз отдалечава или унищожава по-наглите от тях. Реколтите на ориз са се увеличили с 8%, а използването на пестициди са намалели с 80% (17 kg/ha) и печели 2,9 милиарда евро годишно.

Царевица с подобрена фитаза разработена от китайски учени се използва при отглеждане на свине, пилета и други пернати. С помощта на технологичната царевица животните усвояват по-добре фосфата, което ускорява техния растеж намалява количеството отделяни екскременти. По настоящем фосфатът и химически преработен и се закупува преди да бъде прибавян към храната. Фосфатът е една от причините за замърсяване на околната среда.

Важна промяна в законодателството на Китай е правителственото решението от месец октомври 2009 г. да се издават сертификати за безвредност на произведените ГМ-ориз и ГМ-царевица, които Китай ще продава на световния пазар.

Активистите, които се противопоставят на ГМО твърдят, че те нанасят вреда на околната среда и водт до по-голямо замърсяване в околната среда. Тази теза също се оказва вече неверна и остаряла. Разработва се зелена химия за пречистване на почвата, въздуха, речната и морската вода. Френски учени работят в областта на зелената екология и разработват ГМО на растения с високо съдаржание на ензима никотианамин - NA, който има свойството да поглъща тежки метали като желязо, цинк и мед да ги изолира в клетките си. [3].

Тези които се противпоставят на ГМО сочат като една от опасностите въздействието на ГМО върху фауната и флората без пряката намеса на човека. Пчели, пеперуди и други насекоми, които пренасят цветен пращец и полен ще се хранят с генно-модифицирани растения. Така те ще участват в процеса на разпростронение на ГМ в околната среда, а съществуванието им и съществуванието и размножаване са под заплаха. Това твърдение започва да се оказва също неверно.

Според последни научни изследвания царевицата на MON810, която вредителите избягват е единствения вид царевица ГМ, отглеждана в Европа, не представлява заплаха за пеперудите. Изследванията са правени върху 2 вида пеперуди, които се хранят с царевица. Царевицата съдържа Bt Cry1Ab, която я предпазва от болестта пирала и отдалечава насекомите, но влияе и на пеперудите. Оказва се, че естествените метеорологични и други условия са от по-голяма опасност за тези пеперуди и за техните какавиди [4].

На 30 ноември 2009 г. Европейската комисия позволява внасянето на ГМ-царевица MIR604. Този вид царевица Bt Сингента произвежда активен инсектицид срещу накои паразити. MIR604 е 5-тия вид МГО позволено за внос в ЕО за 2009 г., така издадените разрешения за комерсиализиране на ГМ Продукти в ЕО са общо 29. [5]

На 2 март 2010 г. ЕО разрешава спорното преди 5 години култивиране на вида картоф Amflora в ЕО за индустриални цели и във вид на продукти производени на скорбялата за изхранване на животните. Решението се основава на задълбочени научни изследвания, били са взети предвид опасностите от наличието на ген маркер, за който се предполагаше, че е резистентен на антибиотици и е било установено, че този ГМО и ГМП произведени от този вик картофи са безопасни за човека, животните и околната среда [6].

Норман Борлог, кръстник и основател на ISAAA беше казал:"имаме нужда от окуражаването на управляващите за селско-стопанските, които имат възможност да използват само остарели и неефикасни методи. Днес зелената революция на растителните био-технологични видове позволяват да бъде удовлетворна растящата нужда от хранителни продукти, като същевременно опазим екологично чиста околната среда на земята."


Виж още

Още по темата в българския печат и Интернет

Проф. д.б.н. Иван Н. Минков: Истерията срещу ГМО е натиск върху правителството, Референдум за трансгенния домат -това е популизъм в. Атака, Мария Стоянова 17/03/2010

Източници

Взето от „https://bg.wikinews.org/w/index.php?title=Конференция_България_свободна_от_ГМО&oldid=11653“.